вторник, 23 февруари 2010 г.

МУЗА ЗА ПРОДАВАНЕ


Шарл Бодлер

web

О, Музо на сърцето ми, любимке на палатите,
Дали когато зимата е вън със злост завила,
На заснежени вечери сред грижите, заплахите,
Топлик би си намерила за синкави ходила?

Дали ще оживее на тялото ти мрамора
Под нощните лъчи, проникнали през щорите?
Кесията - пресъхнала, тъй както и небцето ти -
ще скъта ли златото, зареяно в просторите?

Да припечелваш - длъжна си - за хляба всяка вечер
Като дете в църковен хор, размахало кандило,
Напяващо към Бога, макар и неповярвало,

Или - ездачка малка ти - със сласт да мамиш вече,
И с глас, прогизнал в сълзите, които си прикрила,
Да веселиш тълпата бездушна на вулгарните.


Анатолий Буковски, превод от френски

Няма коментари:

Публикуване на коментар