Рада Александрова
web | Луната, вятърът и любовта
Сега съм тъмна, влюбена и зряла.
И всички чудеса на тоя свят
приема и разбира мойто тяло -
от мед и злато.
Сега съм проста и неразличима
сред приливите - камък и луна.
И в толкова души сега ме има
и времена.
Аз обитавам там без своя воля,
но с дух от небесата по-крилат.
И коленича мълком и се моля
като полята.
Разсеяна сред облаци и твари,
за всички - и единствена, и нужна.
Смъртта не може тук да ме завари.
Аз съм й чужда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар