сряда, 12 август 2009 г.

Ако ще се съмва в душата ми...

* * *

Като запалени са очите ми.
Сякаш невидим огън гори.
Дори студените длани
не го укротяват.

Но от огъня се ражда светлина.

Ако ще се съмва в душата ми,
ще издържа на болката.


* * *

Красотата е трошлива.
И невидима.

Сянката на думата
е заключена в подсмисъла.

В тишината е коренът на звука.


* * *

Всяко нещо, до което се докосваме,
ни дава частица от себе си.

Всяко нещо, до което се докосваме,
взема частица от нас.

Съществуването е равновесие.

Ваня Душева

Няма коментари:

Публикуване на коментар