събота, 15 август 2009 г.

Нощна песен

НОЩНА ПЕСЕН

Нощ е: сега говорят по-високо всички бликащи извори. Също и моята душа е бликаш извор.
Нощ е: едва сега се пробуждат Всички песни на Влюбените, и моята душа е песен на влюбен.
Нещо неутолено, неутолимо има В мене: то иска да заговори. Жажда за любов има в мене, самата тя говори с езика на любовта.
Светлина съм аз, ах, де да бях нощ! Но това е моята самотност, че съм опасан от светлина...
Ала аз живея в собствената си светлина, аз поглъщам отново пламъците, лумнали от мене.
Аз не познавам щастието на получаващия; и често съм си мечтал за това, че кражбата е сигурно по-благословена от получаването.
Това е моята бедност, че ръката ми нивга не почива от даване на дарове; това е моята завист, че виждам чакащи очи и светли нощи на копнеж...
Къде изчезна сълзата от окото ми и цъфтежът на сърцето ми? О, самотност на всички дарители! О, мълчаливост на всички светещи!
Много слънца кръжат в пустото пространство: на всичко тъмно те говорят със своята светлина — по отношение на мене те мълчат...
Нощ е: ах, защо трябва да бъде светлина! и жажда за нещата от нощта! и самотност!
Нощ е: като извор от глъбините блика от мене желанието ми -желая да говоря.
Нощ е: сега говорят по-високо всички бликащи извори. Също и моята душа е бликащ извор.
Нощ е: сега се пробуждат всички песни на Влюбените. И моята душа е песен на Влюбен.
... Тъй пееше Заратустра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар