понеделник, 10 август 2009 г.

Най-красивата жена в града

Най-красивата жена в града - Чарлз Буковски


От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше най-красивата жена в града. Полу-индианка, с гъвкаво и странно тяло, с тяло змийско и огнено, и с очи, които му отиваха. Беше дух, затворен в лампа, но неможещ да бъде задържан в нея. Косите й бяха черни, дълги и копринени, със свой собствен живот, така както и тялото й. Кас или имаше прекрасно настроение, или въобще нямаше. Никога не беше равнодушна. Някои я мислеха за луда. Глупаците го мислеха. Глупаците никога нямаше да разберат Кас. Мъжете смятаха, че тя е просто една машина за секс и пет пари не даваха дали е смахната или не. А Кас танцуваше, флиртуваше, целуваше мъжете, но щом дойдеше време да го прави с тях, Кас винаги намираше начин да им се изплъзне и да офейка.
Сестрите й я обвиняваха, че съсипва красотата си и че въобще не използва ума си, а Кас имаше и ум, и душа: рисуваше, танцуваше, пeeше, правеше някакви малки фигурки от глина, а когато някой носеше в сърцето или в тялото си рана, Кас искрено страдаше за него. Просто умът й беше нещо различно, умът й просто не беше практичен. Сестрите й я ревнуваха, защото привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше. "Нямат душа- казваше,- нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени малки ушни извивки и нарисувани нослета...Повръхност и нищо под нея..." Имаше характер, граничещ с лудостта. Имаше характер, който хората наричаха лудост.
Баща й го беше уморил алкохолът, а майка й бе избягала, оставяйки момичетата сами. Отишли при някакъв роднина, който ги изпратил в манастир, за да се образоват някак си. Манастирът бил тъжно място по-скоро за Кас, отколкото за сестрите й. Момичетата ревнували Кас и Кас ги биела. По цялата й лява ръка имаше следи от бръснач, спомен от две кавги. Имаше и един зараснал белег на лявата буза, който вместо да намалява красотата й, я подчертаваше още повече.

Срещнах я една вечер в бара Уест Енд, скоро след излизането й от манастира. Понеже беше най-малката от сестрите, излезе последна оттам. Влезе и седна до мен. Бях най-грозният мъж в града и сигурно затова ме избра.
"Едно питие?"- я попитах.
"Да, може."
Струва ми се, че не сме говорили нищо особено онази вечер. Ако имаше нещо необикновено, това беше красотата на Кас. Тя ме избра и това е всичко.Никакъв натиск. Обичаше да пие и пи доста. Сервираха й, макар да не изглеждаше пълнолетна. Може би имаше фалшив паспорт, не знам. Но винаги, когато излизаше от тоалетната и идваше да седне до мен, аз се надувах. Беше не само най-красивата жена в града, но и една от най-красивите жени, които бях срещал. Прекарах ръката си около кръста й и я целунах.
"Мислиш ли, че съм хубавица?"- попита.
"Да, разбира се, но има и нещо друго...нещо повече от това..."
"Всички ме обвиняват, че съм хубавица. Какво ще кажеш, вярно ли е?"
"Хубавица не е точната дума, не е достатъчна за теб."
Кас отвори чантата си.Помилсих си, че търси носната си кърпичка. Извади оттам дълга игла за шапки. Преди да успея да я спра, прокара иглата през носа си, малко над ноздрите. Бях ужасен и омерзен. Погледна ме и се усмихна.
"Сега красива ли съм? Не е ли така, момче?"
Издърпах иглата и сложих кърпичката си на раната. Няколко клиенти и барманът бяха видели. Барманът се приближи към нас.
"Виж какво- каза на Кас,- ако го повториш още веднъж, ще те изхвърля. Тука нямаме нужда от твоите спектакли"
"А бе приятел, я се еби в гъза."- му каза.
"Защо не я оправиш."- ми каза барманът.
"Сама ще се оправи."- казах
"Този нос си е мой- каза Кас- и мога да правя с него каквото, по дяволите, ми скимне!"
"Недей- казах, - боли ме."
"Искаш да кажеш, че теб те боли, когато пъхам игла в собствения си нос?"
"Да, това имам предвид."
"Добре, няма да се повтори. Усмихни ми се сега!"
Целуна ме, смeeйки се, като държеше кърпичката на носа си. Когато барът затвори, тръгнахме за вкъщи. Имах малко бира, която изпихме, приказвайки. Тогава разбрах, че тя е човек, изпълнен с доброта и нежност. Раздаваше се, без да го разбира. И едновременно се въргаляше в мрака на дивотата и несвързаността. Шизофреничка. Една прекрасна и чувствена шизофреничка. Може би някой мъж или нещо друго щеше завинаги да я унищожи. Не ми се искаше да съм аз.
Легнахме и след като угасих светлината, Кас ме попита:
"Сега ли искаш или сутринта?"
"Сутринта"- казах и й обърнах гръб.
Сутринта станах, направих две кафета, сервирах й едното в леглото. Усмихна се.
"Ти си първият мъж, който не пожела да го направим вечерта."
"О'кей- казах,- никой не е казал, че трябва да го направим непременно."
"Не, чакай, искам го сега. Само малко да се пооправя."
Кас влезе в банята. Излезе бързо. Беше съвършена- дългата й черна коса блестеше, очите и устните й блестяха, цялата блестеше. Със спокойни жестове ми показа тялото си и се мушна под чаршафа.
"Ела, любовнико!"
Приближих се.
Приемаше целувките ми с всеотдайност, без да бърза. Ръцете ми потърсиха нейното тяло, погалиха косите й.Влязох. Беше топла и тясна. Започнах да се движа бавно, исках да продължим много. Очите й бяха заковани в моите.
"Как се казваш?"- попитах
"Какво, по дяволите, те интересува?"- попита.
Засмях се и продължих. След това се облече, заведох я пак в бара, но не можах да я забравя. Тьй като по онова време не ходех на работа, спах чак до два часа наобяд, после станах и четох вестник. Бях в банята, когато влезе с едно огромно, като ухо на слон, листо.
Разтвори ми листото.
"Откъде знаеш, че ще съм в банята?"
"Знаех."
Почти всеки ден Кас идваше, когато бях в банята. Беше по различно време, но тя много рядко бъркаше и винаги ми носеше по едно огромно листо. После се любехме.
Един-два пъти ми се обади по телефона през нощта и тичах да платя гаранция, за да я извадя от затвора, където я бяха вкарали за пиянство и неприлично държание.
"Кучета мръсни- казваше,- мислят си, че като те черпят едно питие, ще им легнеш в леглото."
"Щом приемаш черпенето, сама си търсиш белята."
"Мислех си, че се интересуват от МЕН, а не от тялото ми."
"Аз се интересувам и от теб, и от тялото ти. Но се съмнявам дали повечето мъже могат да видят в теб нещо повече от едно тяло."
Заминах от града за шест месеца, поскитах малко и се върнах. Не бях забравил Кас, но имахме няколко караници, пък и ми се щеше да мръдна за малко, да попътувам. Когато се варнах, мислех, че е заминала някъде, но след половин час я видях да влиза в бара Уест Енд и да сяда до мен.
"Върна ли се бе, копеле?"
Поръчах й едно питие. Погледнах я. Носеше рокля с висока яка. Никога не я бях виждал облечена така. А под всяко око беше мушнала една карфица със стъклена глава. Виждаха се само стъклените глави, но там бяха и двете карфици, забити, пъхнати в кожата й.
"Дявол да те вземе, още ли се опитваш да разрушиш красотата си?"
"Не бе, глупчо, това е мода!"
"Ти си луда."

Няма коментари:

Публикуване на коментар