понеделник, 10 август 2009 г.

Най-красивата жена...

Стана ми мъчно за теб"- каза.
"Има ли някой друг?"
"Не, никой няма, само ти си. Но правя пиаца. Струва десет долара. За теб обаче- без пари."
"Махни тези карфици!"
"Не, много са на мода."
"Правят ме нещастен."
"Сигурен ли си?"
"Да те вземат мътните, да, сигурен съм."
Кас бавно издърпа карфиците и ги сложи в чантата си.
"Защо се караш с красотата си?- я попитах. Защо не щеш да се сприятелиш с нея?"
"Защото хората смятат, че това е единственото, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго."
"Добре- казах,- страшен късметлия съм."
"Не искам да кажа, че си грозен. Просто така смятат хората. Имаш много интересно лице."
"Благодаря."
Обърнахме още по-едно.
"Какво вършиш сега?"- попита.
"Нищо. Нищо не мога да върша. От нищо не се интересувам."
"Аз също. Ако беше жена, би могъл да станеш проститутка."
"Не мисля, че бих могъл да понасям тесни контакти с толкова много непознати. Уморително е."
"Прав си,уморително е, всичко е уморително."
Тръгнахме си заедно. По пътя се заглеждаха по нея. Беше прекрасна,може би още по-красива от преди.
Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас винаги си лафехме много добре. Говореше тя малко, после замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много тайни откривахме заедно. Когато говорехме за нещо красиво, Кас се смeeше, смeeше се от сърце. Беше като голямата радост, която излъчва огънят. Говорейки започнахме да се целуваме, притиснати един в друг. Бяхме възбудени и искахме да легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях- един грозен и извит белег на гърлото й. Дълъг и дълбок.
"Дявол да те вземе- казах,- дявол да те вземе, какво си направила?"
"Опитах със счупена бутилка една вечер.Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?"
Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.
"Някои клиенти дават десетарката, а след като се съблека отказват да го правят. Но вече са платили. Много е смешно."
"Да- казах,- ще пукна от смях...Кас, моя мила кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-живата жена, която познавам."
Целунахме се пак. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха върху мен като черното знаме на смъртта. Любихме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.
Сутринта Кас стана и приготви закуската. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пeeше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.
"Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!"
Онзи ден я заведох на плаж. Беше делник, лятото беше още далече и наоколо беше пусто, по прекрасен начин. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Други,седнали на дървените паейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. Възрастни дами по на седемдесет-осемдесет години, насядали по пейките говореха за продажба на наследства от земи на мъртви съпрузи, убити от монотонното и тъпо живуркане.Някакво странно спокойствие се простираше навсякъде и вървяхме, и лягахме,и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкова красиво беше да сме заедно. Купих два сандвича, пиене и пуканки и похапнахме, седнали върху пясъка. Прегърнах Кас и така сме заспали за около час. Беше по-хубаво и от любене. Беше един непрекъснат поток, без никакво напрежение. Когато се събудихме, се върнахме вкъщи и приготвих нещо за вечеря. Предложих на Кас да заживeeм заедно. Гледаше ме известно време неподвижна и накрая бавно каза: "Не". Заведох я в бара, почерпих я едно питие и си тръгнах. На другия ден намерих работа в един завод и бачках цяла седмица. Бях много уморен, за да излизам, но в петък вечер минах през Уест Енд. Седнах и зачаках Кас. По едно време, когато вече бях доста пиян, барманът ми каза:
"Съжалявам за гаджето ти."
"Какво се е случило?"- попитах.
"Съжалявам. Не знаеш ли?"
"Не."
"Самоубийство. Вчера я погребаха."
"Самоубийство ли? Би ли ми обяснил как?"
"Преряза си гърлото."
Пих, докато барът затвори. Кас, най-красивата от петте сестри, най-красивата жена в града. Успях да стигна някак си до вкъщи и отчаяно се упреквах, че не настоях достатъчно да заживeeм заедно, а приех нейното "не". Цялото й държание ми подсказваше, ч и тя го желае. Просто не бях го взел на сериозно, бях мързелив и нехаен. Бях заслужил моята и нейната смърт. Бях куче. Не, защо да обиждам кучетата. Станах, намерих една бутилка вино, пих много. Кас, най-красивото момиче в града, на двайсет години,бе мъртва.
Вън някой натискаше клаксон. Силно и продължително. Оставих бутилката и изревах:
"ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ, КОПЕЛЕ, ЧУПКАТА!"
А нощта продължаваше и аз вече не можех да направя нищо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар