неделя, 2 август 2009 г.

Да бъдат много пролетните утрини...

Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
Лука, 15:4


Поемеш ли ти нявга към Итака,
моли се пътят ти да бъде дълъг -
изпълнен със опасности, с познания.
Не бой се от Циклопите,
от Лестригоните, от гнева на Посейдон —
по пътя си не ще ги нивга срещнеш,
мисълта ти щом се възвисява, вълнение
неповторимо щом тялото, душата ти докосва.
И няма ти да срещнеш Лестригоните,
Циклопите, ни страшния и гневен Посейдон,
ако те в душата ти не съществуват,
ако тя пред теб не ги възправя.
Моли се пътят да е дълъг.
Да бъдат много пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
в невиждани пристанища ще влизаш,
пред финикийски тържища ще спираш
и с чудни стоки ти ще се сдобиваш —
корали, кехлибар, седеф и абанос
и сладостни подправки най-различен вид
(колкото се може повече подправки);
в много градове египетски да идеш
от мъдростта на мъдрите да учиш.
да стигнеш там е твоя орис.


Ала никак ти по пътя си не бързай -
по-добре ще е с години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.
Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.
И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга...
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.

Константинос Кавафис (1863-1933)

1 коментар:

  1. Тъй като никъде не е отбелязано, бих искал да отбележа, че предложеният тук превод на стихотворението "Итака" на Константинос Кавафис е мой - Борис Жогов

    ОтговорИзтриване