четвъртък, 3 септември 2009 г.

Танцуващата змия - Шарл Бодлер

Обичам, о, душа ленива,

да гледам възхитен

как твойта плът лъщи, прелива

като блестящ сатен.


И сред косите ти игриви,

на синкави вълни —

море с ухания горчиви,

с бездънни глъбини —


подобно кораб горд, пробуден

от утринния бриз,

към свод и непознат, и чуден

лети духът ми чист.


В очите ти — ни глъб засмяна,

ни мрак горчив расте,

и две бижута от стомана

и злато май са те.


В движенията ти прозира

как тръпнеш в ритъм вял —

змия, покорна на факира,

скъп жезъл развъртял;


Под маската ти тъй приятна

детинската глава

подобно слонче — непохватна! —

поклаща се едва


и тялото ти плавно ляга —

бърз кораб в дъжд и зной

водата с рея тъй досяга

на острия завой.


Вода от ледник — бликва влага

от твоите уста

и зъбите — два бели бряга —

като прелее тя,


аз пия Скитнишкото вино.

И в моите гърди

като небето мокросиньо

посипва то звезди!

Няма коментари:

Публикуване на коментар