неделя, 6 септември 2009 г.

Станси за музиката

Няма хубост на земята

с теб да се сравни;

като арфа над водата

твоят глас звъни.

Той със своята магия

сепва морската стихия.

Нощните вълни замират,

спира да струи зефирът.


През морето засияло—

Златен лунен път,

то като дете заспало

движи свойта гръд.

Тъй духът се преклонява —

в унес той те обожава;

причиняващ ти вълнения

като морските течения.


1816

Няма коментари:

Публикуване на коментар