вторник, 1 септември 2009 г.

Животът в розово

Едит Пиаф - Животът в розово


Две очи, които затварят моите,
смях, който се губи по устата му,
ето портрет без корекция
на мъжа, комуто принадлежа.

Когато ме вземе в ръцете си
и ми говори тихо-тихо,
виждам животът в розово.

Говори ми любовни думи,
ежедневни, прости думи
и това значи нещо за мен.

Той влезе в сърцето ми,
частичка щастие,
за която знам причината.

Той е за мен и аз съм за него,
в живота,
така съди за него.

И когато го виждам,
усещам как в мен
сърцето ми почва да бие.

Любовни нощи, които не свършват,
голямо щастие, което си идва на мястото,
проблеми, тревоги и фази,
от които умираш щастлив.

Когато ме вземе в ръцете си
и ми говори тихо-тихо,
виждам животът в розово.

Говори ми любовни думи,
ежедневни, прости думи
и това значи нещо за мен.

Той влезе в сърцето ми,
частичка щастие,
за която знам причината.

Той е за мен и аз съм за него,
в живота,
така съди за него.

И когато го виждам,
усещам как в мен
сърцето ми почва да бие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар