сряда, 23 септември 2009 г.

Дива къпина - Маргарита Петкова

ДИВА КЪПИНА


Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.

Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.

Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.

Не мога да вирея върху паркетна почва.

Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината

(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)

Като дива къпина съм – предупреждавам.

Когато нехайно посягат към мене –

умея до кръв да ранявам.

Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –

няма отърване.

2 коментара:

  1. ЗНАМ ЕДИН ДИВ КАПИНОВ ХРАСТ.. С МНОГО ГОЛЕМИ И СОЧНИ ПЛОДОВЕ НАД ЛАКАТНИК. НО ТРАБВА ДА Н ЕКРАДЕШ ОТ НЕГО... ТРЯЛВА НЕЖНО ДА ПРОВРЕШ РЪКАТА СИ И ПОСЛЕ БАВНО ДА Я ИЗВАДИШ.. ИНАЧ СЕ ЗАКАЧАШ ... ПОЧТИ ВИНАГИ КОГАТО СИ ОТКЪСНАЛ ВЕЧЕ ПЛОДА И БЪРЗАШ ДА СИ УТОЛИШ ЖАЖАДАТА... ДИВОТО НЕ Е ЗА БЪРЗА НАСЛАДА... ТАКА ИЗГЛЕЖДА.. НО НЕ Е...

    ОтговорИзтриване
  2. .......БРАВО---------БРАВИСИМО!
    .....““““““““Като дива къпина съм – предупреждавам.

    Когато нехайно посягат към мене –

    умея до кръв да ранявам.!!!!!!!““““““““ЕТО,ТОВА СЕ КАЗВА ---СРАВНЕНИЕ!!!!!!!

    ОтговорИзтриване