Че от човек съм, забрави
и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
от него глупост не извира.
И пих, и любих, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх —
нали ме е целувал червей?
Наместо да го храня аз,
бих предпочел във мен да свети
не мърша, а в тържествен час
напитката на боговете.
Где с ум блестях, пак там дано
на вас придавам блясък днеска…
Какво по-висше от вино
ума ни може да замести?
До дъно ти ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.
Защо пък не? В живота къс,
щом жалки са главите наши,
то вместо да изгниват в пръст,
Защо пък да не станат чаши?
1808
Няма коментари:
Публикуване на коментар