неделя, 6 септември 2009 г.

Надпис на чаша от череп - Джордж Байрон

Че от човек съм, забрави

и само череп в мен съзирай;

като от живите глави

от него глупост не извира.


И пих, и любих, но умрях.

Вземи ме от земята черна,

налей! От теб не ме е страх —

нали ме е целувал червей?


Наместо да го храня аз,

бих предпочел във мен да свети

не мърша, а в тържествен час

напитката на боговете.


Где с ум блестях, пак там дано

на вас придавам блясък днеска…

Какво по-висше от вино

ума ни може да замести?


До дъно ти ме пресуши!

И тебе някой ще изрие

и със смъртта ще се сдружи,

от черепа ти за да пие.


Защо пък не? В живота къс,

щом жалки са главите наши,

то вместо да изгниват в пръст,

Защо пък да не станат чаши?


1808

Няма коментари:

Публикуване на коментар