сряда, 2 септември 2009 г.

Неслизащите птици са бели под небето...

Един човек не забелязва милостивото зелено на морските
простори
благозвучното им празно люшкане не забелязва,
и не познава правилата вечни на прохладната им пяна.
Ураган го сресва, сякаш че е дъб огромен.
Ръцете, му отсъстват, когато птиците долитат.
Неслизащите птици са бели под небето.


***


Един човек го вижда и присъства. Един човек живее
и сънува.
И една форма диша тъй, както мята се морето,
и една гръд винаги вълнообразно се повдига, почти лазурна
край ивицата плажна
Не, не бъркайте морето вече, замрялото море, с едно сърце,
което се вълнува.
Никога не смесвайте кръвта със толкова свободна пяна.

Висенте Алейсандре - "Неслизащите птици"

Няма коментари:

Публикуване на коментар