сряда, 30 септември 2009 г.

Сонети - Уилям Шекспир

1

От хубавото чакаме приплод,

та щом цвета му есен зла пролази,

за него спомен, пълен със живот,

в наследника му свеж да се опази.

А ти, сгоден за образа си млад,

сам пламъка си храниш със гориво

и мъчиш ни в обилието с глад,

хабейки своя чар немилостиво.

Ти, който като вестник на Април,

света за да красиш, сред нас живееш,

съкровището свое в пъпка скрил,

скъпернико, ти, трупайки, пилееш.

Но сам умреш ли, знай, ще си изял —

от лакомство — и общия ни дял!

Няма коментари:

Публикуване на коментар