четвъртък, 10 септември 2009 г.

Железният меч не е по-нужен на човека от песента на тихата арфа - Алкмен

* * *

Не Афродита, а лудетината Ерос

подобно на палаво момче играе.

Той тича над коронките

на цветовете

(о, моля те, недей ми ги докосва!)

на детелината…
* * *

Този нежен дар

на сладките музи

ми показа една

блажена девойка —

русокосата Мегалострата…
* * *

Момичетата се пръснаха в уплаха

подобно пилците, уплашени от някой

сокол, кога над тях прелитне.
* * *

О, музи, дъщери на Зевса,

ний ще прославим боговете

с безсмъртни песни.
* * *

Железният меч

не е по-нужен на човека

от песента

на тихата арфа…
* * *

Хайде ти, музо добра Калиопа,

момиче на Зевс, започни

своите песни.

А към тях прибави и

грациозния танц.
* * *

О, аз познавам

напевите

на всички птици…
* * *

И сладкият Ерос

по милостта на Киприда

слиза пак

и ми стопля сърцето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар