сряда, 30 септември 2009 г.

Сонети - Уилям Шекспир

5

Минутите, тъй майсторски създали

лика, на който радва се светът,

след някой ден със радост на вандали

сегашния му чар ще разрушат.

Тъй Времето неспиращо помита

на лятото пира във своя бяг —

лесът е гол, без птичата си свита,

мъртвило е навред, и мраз, и сняг.

В тез ледни дни, без мириса, извлечен

и пазен във затворче от стъкло,

за летния разкош недълговечен

какво да ни напомни би могло?

А цветето, парфюм което дава,

с най-ценното от себе си остава.
6

Затуй преди студените ръце

на зимата да смръзнат твойта шума,

във нечие моминско стъкълце

ти скътай на нетрайното парфюма.

Не ще е грях, ако получиш ти

с богата лихва влога си обратно

и нека те тоз влог обогати

със копия от теб десетократно.

Така ще бъдеш десет пъти жив,

повторил хубостта си десет пъти,

и слаба ще е твойта смърт против

живота безконечен на рода ти.

Красив си ти: на червея в пръстта

не давай тази своя красота!

Няма коментари:

Публикуване на коментар